Община Костинброд е разположена на 14 км северозападно от София. Границите й със съседните общини са следните: на югоизток – Столична община, на юг – Божурище, на запад – Сливница и Драгоман, на северозапад – Годеч, и на североизток – Своге. Преминаването на трансевропейски транспортни коридори (ТК) в близост до община Костинброд, определя транспортно-географското положение като благоприятно.

I-ви клас път I-8 (София- Калотина) от републиканската пътна мрежа ,
II-ри участък от 35,8 km от републикански път
II-81 „Ломско шосе“ (София – Костинброд – Монтана – Лом)
III-ти клас път III-811 (I-8 –с.Богьовци- II-81).

Административно деление

В обхвата на общината са включени 14 населени места – град Костинброд, административен център на общината, и 13 села. След 2003 г. на територията на общината функционират 6 кметства – Пегьрч, Драговищица, Голяновци, Градец, Чибаовци, Опицвет, с пряко избрани от населението кметове, в останалите населени места са назначени кметски наместници.

Култура

По своя говор, облекло и обичаи жителите на община Костинброд се числят към шопите. Множество находки говорят за организиран живот по тези земи още от древността. Частично са проучени селищната могила при с. Петърч от камеино-медната епоха, селището западно от с. Опицвет от бронзовата епоха, селища и култови сгради от римската и ранновизантийската епоха (I—VI в.). Пътят от Европа за Мала Азия през Белград, София и Цариград съществува от хилядолетия. На частта му, минаваща през района, е съществувала пьт- на станция Скретиска. Най-внечатляващата по размери и качество открита археология е в местността Градище в Костинброд. Тя включва два уникални антични паметника: късноримска резиденция Скретиска /ра1айиш ЗсгеПвса/ и ранно византийското селище Кратискара.

В края на III в. започва изграждането на дворцовия комплекс при Скретиска, в западните околности на Сердика, включващ най-голямата перистилна постройка на Балканите. Завършен е чак при Константин Велики и целият район остава в историята с неговото име – Костинброд.

През Възраждането селището се замогва и разширява. Безспорна роля за будното съзнание на населението има близкият манастир „Св. Архангел Михаил” в с. Шияковци, както и Школото, открито доста години преди Освобождението. През 1914 година се създава акционерно дружество за химическо производство – „Гара Костинброд“. Построява се най-голямото химическо предприятие на Балканите, което изнася своята продукция в САЩ, Англия, Япония, Италия,Германия и др. Основател е д-р Никола Чилов.По онова време той е и председател на Съюза но българските индустриалци, председател на българо-американската камара, на Родопското културно дружество и др. През 40-те години след неговата смърт фабриката се преименува на „Заводи д-р Никола Чилов”. В търсене на препитание мнозина слизат от балканските села, засeлват сe тук и работят в софийските фабрики. През 1974 г. Костинброд е обявен за град, а селата Маслово и Шияковци под името Обединение са присъединени към него като квартал.

Скретиска
Град Костинброд е специално историческо място. През 1973 г. на територията на общината са открити археологически останки, които включват пътна станция Скретиска по древната линия „Виа Милитарис” (минаваща от Белград през Сердика до Константинопол) и изградената по-късно в близост до нея късноримска резиденция, наречена най-вероятно със същото име. Третият и последен ар-хеологически период е свързан с изграждането на ранновизантийско укрепено селище Кратискара върху основите на съществувалата резиденция. Скретиска е най-значителният сред сроднитс по предназначение архитектурни комплекси на днешната българска територия и един от най-големите известни перистилни комплекси в Римската империя. Общата площ на обекта със сигурност надхвърля 14—15 дка.

Традиции

Национален фестивал на бойните изкуства „Кацу-джин-кен”. Провежда сс в гр. Костинброд веднъж годишно и е под патронажа на Японското посолство в Република България. Целта му е да популяризира бойните изкуства, да насърчава изучаването и възприемането на източната философия, както и ценностите на доброто спортсменство и силата на духа.

Фестивал „За пояс”. Провежда се ежегодно в последната събота на септември в с. Петърч под патронажа на НЧ „Нов живот- 1919” и има състезателен характер.

Фолклорен фестивал „Хайдушки ручей”. Мястото на празника е село Градец. Провежда сс всяка година в началото на юли с участието на самодейни и професионални състави, оркестри, ансамбли, индивидуални изпълнители в областта на българския фолклор.

Фестивалът „Шопски наниз” е национален с международно участие . Неговата цел е да популяризира и да съхранява българските фолклорни традиции и обичаи. Участници са любителски колективи и индивидуални изпълнители, представящи автентичен и обработен танцов, песенен, словесен и обреден фолклор.

Сред атрактивните празници в общината с най-масово участие са Тодоровден, т.нар. Конски Великден, който се отбелязва в I- ви район, в гр. Костинброд, и Лазаруването в село Петърч и кв. „Маслово” на гр. Костинброд.

ИСТОРИЧЕСКИ ПАМЕТНИЦИ

Добра перспектива за развитието на познавателния туризъм в общината е уникалното й културно-историческо наследство. Археологическите обекти на територията й са обявени за национални паметници на културата.

Късноримска резиденция край гр. Костинброд
Резиденцията е единен архитектурен комплекс, чиито компоненти са групирани в четири крила около обширен перистален двор с близка до трапец форма. Тя е най-значителният сред известните сродни по предназначение комплекси на днешната българска територия и един от най-луксозните образци на къс- норимската жилищна архитектура изобщо с всички присъщи за нея компоненти – голяма зала за аудиенции, специална трапезария с усложнен план, многобройни жилищни помещения, банска част, огромен двор с портици и градина, монументални входове и др. Общата й площ може би достига 14-15 дка.

Резиденцията е била център на извънградски вилен комплекс. Сред проучваните останки е и едно кръгло по план съоръжение с пилонна конструкция, чийто диаметър достига 32 м и което условно е означено като Ротонда. Намира се на около 100 м юж- но от архитектурния комплекс и вероятно е имало представителни, мемориални или култови функции. Пострезиденциално село

Останки от пострезиденциалното село са установени още през първите години на проучванията, но тогава не са разпознати като такива при общата характеристика и периодизация на обекта. Останките на ранните помещения и зали на по-ранна- та резиденция нямат нищо общо с първоначалните им функции. Сред тях са устроени селски домакинства без индивидуални дворни пространства. Сходно обитаване е регистрирано сред останките на редица други вилни комплекси от днешната територия на България между края на IV в. и началото на VI в. В изследваните постройки от пострезиденциалното село засега не са открити монети или други точно датирани находки. Наличието в съответните пластове на немалко количество глазирана керамика е указание, че опожаряването на това село е преди края на V в.

Ранновизантийско укрепено селище Кратискара
Съоръженията на сравнително скромната по размери крепост на Кратискара се вписват напълно в ранновизантийската фортификационна практика. Изследваните досега постройки покрай крепостните й стени също намират паралели като градеж и функции сред сродните центрове. Кратискара е бил локален административен център в градската територия на Сердика. Животът в селището е прекъснат вероятно при славянските нашествия към Тракия и Гърция в края на 70-те началото на 80-те години но VI в.

Антична пътна станция Скретиска и римски път
Локализирането на първата спирка западно от Сердика по античния трансбалкански диагонален път бе факт още преди започване на същинското археологическо проучване. Общата площ на станцията не надхвърля 5-6 дка, като в близост до нея е разчистен участък от трасето на пътя с ширина 7 м. Планът на сградата и находките от нея доказват нейното предназначение (странноприемница с конюшня).

По мнение на специалисти археологическите останки и особено на тези от късноримската резиденция са с изключителна експозиционна стойност. Запазеното е паметник на европейското и световното наследство, който след експонирането си без съмнение ще влезе в най-престижните туристически гидове.

Храм “Св. Кирил и Методий“

Храмът е най-големият в селищата, намиращи се непосредствено до София. Основният му камък е положен през 1905 г., а на 24 май 1907 г. тогавашният Софийски митрополит Партений освещава новопостроения Божи дом.

Манастир “Св. Архангел Михаил“

Най-известната легенда за възникването на ши- яковския манастир го свързва с времето на цар Иван Шишман, а според друга той съществува още от византийско време. Знае се със сигурност, че го е имало по време на османското владичество. През 1870-1871 г. за негов игумен е избран личният приятел на Левски от легията на Раковски Генадий Ихтимански. По негова инициатива през 1871 г. тук пристига Левски, където с няколко души слагат началото на таен революционен комитет.

През 1929 година полуразрушеният манастир е изоставен и на 4-5 м в южна посока е построена сега съществуващата сграда.

Картата на старините не би била пълна, ако не се споменат двата параклиса, останали също от незапомнени времена и скътали ценни данни за нашето минало. Единият от тях се намира в местността Пасището, източно от Шияковци, а другият е в местността Балван и е известен под името ”Св. Петър“, а сред населението – „Църквето”.

Храм „Св. Николай Мирликийски Чудотворец”

През 2003 г. в град Костинброд се откри нов храм, в който жителите на кв. Маслово вградиха своя стремеж за чистота и духовност. Храмът „Св. Николай Мирликийски Чудотворец” е построен на мястото на старата църква с доброволни дарения на местни ентусиасти.

Адрес:

Our Address:

Костинброд, ул. Охрид 1

Telephone: