Изкуство и Култура

Историческият музей на Велинград е основан през 1952г. Той се намира в квартал Каменица, в непосредствена близост до църквата “Света Троица”. Централен обект за посещение там е родната къща на партизанката Вела Пеева (1922–1944г) и музеят почти половин век носи нейното име. В музея има три постоянни експозиции – мемориална изложба “Вела Пеева”, етнографска изложба “Планината – гостоприемен дом” и изложбата “Великденски писани яйца”. В Историческия музей на Велинград се намира най-голямата в България колекция от великденски писани яйца. Тя показва характерната за Чепинския край традиция за изписване на яйцата с писалка и восък. Освен от района на Велинград могат да се видят писани яйца и от други райони на България, както и от Централна и Източна Европа. Всяка година в навечерието на Великден музеят организира изложби на велинградски писани яйца, демонстрации на традиционната восъчна техника, работилници и конкурс за писани яйца. Експозицията “Вела Пеева” разказва за живота на българската партизанка, която загива през 1944г като участник в Съпротивата срещу държавната власт и прогерманската й политика по време на Втората световна война. Експозицията представя и събитията преди и по време на Втората световна война. През 1948г, при сливането на селищата Каменица, Лъджене и Чепино, новосъздаденият град е кръстен на партизанката – Велинград. Най-новата експозиция на музея е посветена на оперния певец Николай Гяуров (1929–2004г), който е роден във Велинград. След смъртта […]

Историческият музей в град Царево отваря врати на 06.12.2012г. Мисията на културната институция е да опазва и популяризира наследството на Крайморска Странджа. Своята дейност музеят развива на територията на 13 населени места в общината. Фондовете му съхраняват ценни археологически артефакти и експонати свързани с обредите и традициите на местното население и на прокудените през 1913г. българи от Одринска Тракия.   Културната институция разполага с три етажа експозиционна площ – зала „Археология“, зала „Етнография“ и зала „Галерия“. Сградата отговаря на съвременните изисквания, позволяващи достъп за хора с увреждания. От създаването си музеят е домакин на гостуващи експозиции и изложби. Той е един от 100-те национални обекти в България – № 8б и обект на национално движение  „Обичам България“.   Работно време:   от 1 юли  до  14 септември: понеделник – петък: 10.00 – 19.00 ч. събота и неделя: 10.00 – 14.00 ч. и от 15.00 – до 19.00ч. от 15 септември – до 30 юни: понеделник – петък : 8.00 – 17.00 ч. събота и неделя: почивни дни Входни такси: възрастни: 3.00 лв. непълнолетни: 1.00 лв. студенти: 1.00 лв. инвалиди: безплатен вход Групово посещение / над 15 човека  /: възрастни : 2.00 лв. непълнолетни: 0.80 лв. Екскурзоводски беседи: до 10 човека […]

Исторически музей-Батак е създаден през 1956г. с Решение №56 от 24.04.1956г. на ИК на Околийски народен съвет –гр. Пещера. Открит е за посещение на 17 май 1956г. по повод 80-годишнината от Априлската епопея Батак. В съответствие с българското законодателство: Закон за културното наследство (2009г. последно изменение –Д.В.бр.54 от 15 Юли 2011г.) и Закон за развитие на културата (1999, последно изменение –Д.В.бр.54 от 15 Юли 2011г.) Исторически музей-Батак е културна и научна организация, която участва в осъществяването на държавната политика по опазване на културните ценности и музейното дело на територията на община Батак във взаимодействие със съответните компетентни държавни и общински органи, Светият синод на БПЦ, със съдействието на неправителствени организации и гражданското общество. Мажоритарен собственик на Исторически музей-Батак е Община Батак, а принципал –Министерство на културата. Музеят е с официално наименование,печат,седалище и адрес:гр.Батак, пл.”Освобождение №3 Регистриран е в Националния регистър на културните организации към Министерство на културата ,с Удостоверение № 44 (102)/ 06.03.2008г. Музеят е самостоятелно юридическо лице на делегирана бюджетна издръжка , второстепенен разпоредител с кредити, съгласно Решение №345 / 18.02.2010г на ОбС Батак и Заповед №147 /26.02.2010г. на Кмета на община Батак. Съгласно Решение №356 /30.03.2010г на ОбС-Батак ИМ-Батак ползва безвъзмездно, управлява и стопанисва за своя сметка имоти, […]

Исторически музей “Искра” – Казанлък e oснован през 1901 г. от родолюбивия казанлъчанин Петър Топузов. Историческият музей “Искра” е сред най-старите, най-богатите и най-известните регионални музеи в България. В него се съхраняват над 50 000 оригинални експоната, отразяващи богатата материална и духовна култура на Казанлъшкия край. В музея може да видите постоянните експозиции на отделите „Археология”` „Възраждане”, „Нова история”, „Етнография” и „Най нова история”. Интерес за туристите представляват колекциите от костени сърпове ( най-голямата в югоизточна Европа), средновековна керамика, хладно и огнестрелно оръжие, накити и носии от бита на казанлъчани в миналото. В трезорната зала са изложени най-новите златни, сребърни и бронзови находки от тракийските храмове-гробници в региона. Те включват уникалния златен венец на Севт III, неговите шлем и наколенници, цялостна златна и сребърна конска амуниция а също така и рядка колекция от монети и други предмети от тракийската епоха. Музеят опазва изследва и популяризира цялото историческо наследство на Казанлъшкия регион, в това число и всички тракийски гробници от Долината на тракийските владетели. Адрес: – Експозиция: гр. Казанлък, ул. “Св. св. Кирил и Методий” 9 – Администрация: гр. Казанлък, ул. “П.Р. Славейков” № 8 п.к. 6100 Работно време: всеки ден от: 09:00 – 17:30 ч. Вход: за възрастни – 8 лв. за учащи (ученици и студенти) […]

Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ e уникален исторически и архитектурен резерват, който неповторимо съчетава красивата планинска природа и исторически паметници свързани с важни събития от българската история. Отбраната на Шипченския проход е една от най-героичните и решаващи битки по време на Руско-турската Освободителна война 1877-1878 г. Боевете, които се водят от 09/21 до 13/26 август 1877 г. между защитниците на прохода и турската армия влизат в българската история под името Шипченска епопея. Задачата на малобройния руско-български отряд под командването на ген. Н.Г. Столетов, наброяващ около 7 500 души е да спре превъзхождащата я по численост армия на Сюлейман паша /около 27 000 души и резерв от 10 000/, да не й позволи да премине Балкана и да се съедини с турските части в Североизточна България в помощ на обсадената в Плевен армия на Осман паша. Сраженията за Шипка започват на 09/21 август 1877 г. В течение на шест дни българи и руси с огън и щик отблъскват непрекъснатите атаки на турските табори. Най-тежък и решаващ за отбраната е третият ден – 11/23 август, когато турците все повече затягат обръча около защитниците, а боеприпасите са на привършване. Следобед Сюлейман паша хвърля в боя всичките си резерви срещу центъра на отбраната. В този най-критичен момент, когато […]

Спортен тенис клуб Черноморец град Бургас организира школи и курсове за тренировъчна и спортно-състезателна дейност по тенис Цели – грижи се за физическото и духовно развитие на гражданите чрез развиване на спортна и културна дейност; – Обучава и приобщава гражданите към идеята за тенис спорта; – Развива тенис спорта и други дейности, свързани със спорта; – Развива дружески отношения със сродни клубове и сдружения от страната и чужбина; – Осигурява съоръжения за спортуване, отдих и отмора на гражданите.                     Предмет на дейност – за постигането на своите цели сдружението извършва следните дейности: Организира учебна дейност в различни степени за усъвършенстване на знанията, уменията и квалификацията на гражданите. – Популяризира тенис спорта сред обществеността, като предоставя на медиите информация относно прояви, организирани от клуба и неговото участие в състезания. – Изгражда собствени фондове с помощта на спонсори, дарители, държавни субсидии и др. – Организира школи и курсове за тренировъчна и спортно-състезателна дейност по тенис; – Организира и администрира спортни състезания по тенис; – Извършва подготовка на състезатели по тенис; – Изгражда и стопанисва спортни обекти и съоръжения; – Извършва трансфери на спортисти; – Регистрира и прекратява състезателните права на спортистите, членове на […]

Художествена галерия Силистра се помещава в една от най – представителните сгради в нашия град строена със средства на силистренски граждани в края на XIX в. Завършена през 1892 г. като първото Педагогическо училище. През годините тя е функционирала като Съдебна палата, Административна палата, Втора гимназия и Музейна експозиция.  Фонда на Художествена галерия Силистра вече има над 1500 художествени творби – живопис, графика, скулптура, които запознават посетителите, специалистите и културолозите с ценни творби от българското изобразително изкуство.  Изключително популярна е Зала 13 на втория етаж, където сред творбите от постоянната колекция редовно се провеждат представяния на книги, рецитали, камерни концерти и други. В този си вид Силистренската Художествена галерия се утвърди като един истински музей на българското изобразително изкуство и значим център в културния живот на Силистра.

Разлог е горд със запазените сгради от типа разложко-чепинска къща. Повечето от тях се помещават на площад “Македония” и на ул. “Възраждане” в града. Забележителни са Парапуновата къща, превърната в Исторически музей както и Кипрева къща. Историческият музей в град Разлог е уреден в родния дом на Никола Парапунов, на пл. „15 септември 1903г.”, близо до централния площад на града. Музеят е част от поредица възрожденски къщи, които са обявени за паметници на архитектурата. Сградата е модел Разложко – чепинска къща „братов” тип от края на 19 век. Този тип къща се счита за продължител на т. нар. „симетрични къщи”, които се появяват най-напред в Пловдив през втората половина на същия век. Изгаря във въстанието от 1903г. и е съградена отново по стария план през 1905 година. В музея се съхраняват над 5 000 експоната от различни епохи. Ценни са колекциите от оръжие и старопечатни книги, традиционно местно облекло и произведения на местни майстори занаятчии. Богатият снимков и документален материал от ХІХ и ХХ век, съхраняван в музея, е основа за научни краеведчески изследвания и множество изложби за живота на местните хора. Музейното дело в Разлог води началото си от 1954г. Официално музеят отваря врати на 2 юли 1957г. като […]

Футболен клуб Свобода 2011 Пещера ФК Свобода основан е през 1946 г. под името “Свобода” и носи това име от 1946 до 1949 и от 1957 до 1993 г. През 1993 г. е преименуван на ФК “Пещера”. От 2000 г. се казва ФК “Спартак”. През 2011 г. е възстановено името “Свобода”. В момента отборът участва в Трета лига (Югозападна група). Дълги години е участвал и в първенството на Югозападната „В“ група. Играе домакинските си мачове на градския стадион, с капацитет 3500 зрители. Екипи: синьо-бели фланелки, синьо-бели гащета и сини чорапи. Управителен съвет: Председател​: АНАСТАС КОНСТАНТИНОВ ЧАПАРОВ Член: ДЕНИС МУСТАФОВ КЪРДЖАЛИЕВ Член​: БОНЧО ДИМИТРОВ ШИКРЕНОВ Телефон: +359 887 241 008

Сведения за началото на музейното дело в Провадия имаме от първото десетилетие ХХ век. Тогава започва съзнателното изучаване и опазване на културно-историческото наследство на Провадийския край. Първата проява в тази насока е създаването на богата археологическа сбирка в Провадийската гимназия „Цар Симеон”. По голямата част от събраните материал са резултат на извършени в късноантичната и средновековна крепост Проват–Овеч любителски разкопки от местни учители като Пантелей Захариев. През 50-те години на ХХ век група ентусиасти – Илия Василев, Йордан Керезов, Койчо Атанасов и други работят за създаване на нова музейна сбирка в Провадия. За целта наследниците на опълченеца Стефан Богданов подаряват част от неговата къща. През 2004 г започва процедура по създаването на градски исторически музей. На 12.07.2004 г Общинския съвет на града взема решение за създава Исторически музей–Провадия. Институцията започва официално своята работа от 1.01.2005 г. тя се явява наследник на къща-музей „Светослав Обретенов” и общоисторическата музейна сбирка. Днес в неговите фондове се съхраняват над 15 000 предмета от миналото на Провадийски регион. В залите на музея са показани експонати от града и десетки селища на бившата Провадийска околия. Хронологическите рамки на предметите са от края на Новокаменната епоха до средата на ХХ век. Акцент в експозицията са залите представящи […]

Историческият музей е един от най-старите научни и културни институти във Видин.Началото на музейното датира от 1910 г., когато е създадено Археологическо дружество и е уредена първата музейна сбирка. Музеят е с добре изградена и пълноценна структура, съответстваща на неговия общоисторически профил. Тази структура включва седем специализирани отдела.  Библиотечният фонд на музея, наброяващ над 4600 тома, обслужва както музейните специалисти, така и много учреждения, граждани, студенти и ученици. Музейните фондове съхраняват над 63 хиляди експоната. Експозицията е разтърната в три основни обекта, единият от които е средновековната крепост “Баба Вида”. Музеят организира образователни и популяризаторски програми, както и други културни събития. Експозиците са традиционно аранжирани, но показват ценни артефакти и интересни възстановки на културния и обществен живот в региона. Макар и недостатъчно добре представен в Интернет пространството, Видинския музей е перспективна и значима културна институция в областния град и в Северозападна България като цяло.

Музеят представя миналото на града в три направления – Археология, Етнография, История. В структурата на общинската институция влиза Историческият музей с общ профил и Къща музей “Пейо Яворов”. Част от Музея е и Изложбена зала “Георги Данчов – Зографина”, открита през 2006 г. Обект на Музея е и археологическият резерват “Карасура”, който се намира източно от града, в южните склонове на Средна гора. Това място пази уникални исторически свидетелства за живота от неолита (ІV хил.пр.н.е.) до късното средновековие (XІV в. от н.е.).  

Регионалният исторически музей води началото си от основаното през 1903 г. Археологическо дружество в града, което създава своя сбирка от предмети, първите от тях разкрити при разкопки в крепостта Сторгозия. През 1923 г. сбирката е изложена в сградата на читалище „Съгласие”, а през 1953 г. музеят става самостоятелна институция. През 1984 г. е преместен в сегашната си сграда. Разположен е в двуетажна сграда, построена през 1888 г. за нуждите на армията, с обща площ от около 7000 m2 и парк с открита експозиция на площ от 37 дка. Основният фонд на музея включва над 180 000 музейни единици. Специализираната библиотека на музея разполага с над 10 000 тома научна литература и периодични издания. Сред функциите на музея са издирване, проучване, представяне, опазване и популяризиране на паметниците на културата, природните образци, флората и фауната на територията на област Плевен и област Ловеч. В този район са разкрити значими археологически обекти – римският град Улпия Ескус, късноантичната и ранновизантийска крепост „Сторгозия”, средновековната българска крепост в Никопол. В музея има и постоянна експозиция – зала за голямата оперна прима Гена Димитрова. В началото на експозицията са подредени снимки, представящи части от живота на певицата, родена в село Беглеж. В основната зала, изградена като сцена, са показани фотоси на най-големите оперни сцени, на които е пяла – […]

Природонаучният музей при биосферен резерват “Сребърна” се намира в северната част на село Сребърна. В него са изложени препарирани екземпляри на обитатели на резервата, много снимки и информационни материали за растителните и животинските видове. Музеят притежава наблюдателен пункт, от който чрез телескопи и бинокли могат да се наблюдават птиците в резервата. В сърцето на езерото е поставена видеокамера, чрез която се наблюдават местата където гнездят пеликаните. Чрез видеовръзка картината и звуците се излъчват на екран в музея. Музеят е част от Биосферен резерват “Сребърна” и се намира във ведомството на Министерството на околната среда и водите. Открит е през 1983 г. Част от комплекса е и екологичната станция на БАН. Музеят поддържа експозиция от препарирани птици – обитатели на резервата. От музея могат да се наблюдават птиците в резервата. Поставена е видеокамера в сърцето на блатото, където гнездят пеликаните, и чрез видеовръзка картината и звуците се предават на екран в музея. Около резервата е направена екопътека, като на известно разстояние по нея са построени беседки за отмора и наблюдателни площадки, откъдето могат да се наблюдават птиците.   Възрастни – 5.00 лв.; учащи, студенти и пенсионери – 1.00 лв.; беседа – 6.00 лв. Работно Време: 01.04 – 31.09: 8:00 – 18:00 ч. Без почивен ден 1.10 – 31.03: Понеделник – […]

За начало на музейното дело в град Исперих се смята основаването на “Околийско Археологическо дружество “Хан Омуртаг” през далечната 1927 година. През годините членовете му събират малка разнородна колекция от археологически находки, съхранявана в читалище “Съзнание” в града. В периода 1956-1963 година кръжокът по краезнание към читалището прибавя към нея експонати от миналото на родния край” с предимно етнографски характер и общия брой на предметите достига 1711. Те се съхраняват в сандъци в различни сгради докато през ноември 1975 г. с откриването на постоянна музейна експозиция в новопостроената читалищна сграда, гражданите и гостите на града получават възможност да ги видят. През 1978 година сбирката става филиал на Окръжния исторически музей в Разград. След откриването на Свещарската гробница през 1982 година районът на Исперих става център на комплексни научни изследвания по Програма ” ГЕТИКА ” и дейността на филиала се разраства. През 1984 година той получава статут на самостоятелен музей.   Днес в Исторически музей – Исперих съществуват отдели археология, етнография, нова и най-нова история, художествен и административно-стопански и реставрационна лаборатория, в които работят 31 служители – музейни специалисти, екскурзоводи, реставратор, технически специалисти и охрана. Във фонда му се съхраняват над 30 000 музейни единици. Разполага с оборудвани фондохранилища и лаборатория, […]

Археологически музей гр. Сандански е създаден през 1936г. Музеят е специализиран по тематичен обхват и общински по териториален обхват на дейност и включва: Археологически музей Сандански и филиал: Музей за историята на гр. Мелник. Днес музеят разполага с 400м² експозиционна площ, разположена на два етажа в три изложбени зали. На вторият етаж са разположени две зали представящи експонати от праисторията и античността. Първият етаж е разположен над основите на раннохристиянска базилика от V в. – базиликата на епископ Йоан. В музея се намира уникална колекция от римска надгробна мраморна пластика (І-ІІІ в.) – най-голямата в България и характерна само за този регион. Събирана е в продължение на 80 г. от всички селища на общината. Истински шедьоври на античното изкуство са плочите на Юлий Максимум, на Асклепий, дарствената плоча на Флавиана Филократия и др. Колекцията се допълва от различни посветителни оброчни плочки – на Артемида, Афродита, Зевс, Тюхе, местното божество Теос Селенос и др. и статуи-реплики на известни копия на Афродита и Тюхе – гордост за всеки музей. Притежава колекция от мозайки от раннохристиянския период (ІV-VІ в.). Оригинални елементи в експозицията са холограма на Спартак и добавена реалност, представяща църквите и мозайките в античния град под дн. Сандански, разположени на ключови […]

През 1890 трима български музиканти Драгомир Казаков, Иван Славков и Ангел Букорещлиев организират първата оперна трупа в България като отделение на “Столичната драматично-оперна трупа”. Спектаклите – 12 цели опери и откъси от 11 опери, с участието на българи, чехи и италианци в съпровод на пиано, на Гвардейския оркестър, оркестъра на Шести пехотен полк и хора на Италианското певческо дружество се приемат с неочакван успех. През май 1891 драматичното отделение се обособява като отделна трупа “Сълза и смях”, а оперното – като Столична българска опера. Поради финансови затруднения и липса на държавна поддръжка на 1 октомври 1892 с указ се обявява разформироването на трупата. В началото на 20 век постепенно отново се пробужда интересът и се подготвя обществеността за създаване на опера в София. Статията на Петко Наумов “Опера” слага началото на една продължителна борба “за” и “против” българската опера. Пророчески звучат думите му във в. “Ден” /1908/ – “Повече самоувереност, господа песимисти, повече уважение към музикалните дейци, посветили се всецяло на едно дело, което ще бъде гордост на България”. Най-после привържениците на оперното изкуство взимат връх. На 18 октомври 1908 “Българската оперна дружба” изнася първото си пробно представление – откъси от “Фауст” на Гуно и “Трубадур” от Верди. Фирмата “Оперна […]

Сдружение Футболен Клуб Миньор Кипровец – Чипровци се намира в Чипровци на адрес:  ул. Петър Парчевич 45

Националният археологически институт с музей при БАН работи върху цялостното изследване на материалната и духовната култура на племената и народите, населявали днешните български земи от най-дълбока древност до ХVІІІ в. НАИМ-БАН е национален център и координатор на всички теренни археологически проучвания на територията на България и осъществява научен и методически контрол над тях. Археологическият музей е най-големият в България и със своите експозиции е един от най-важните центрове в страната за популяризиране миналото на днешните български земи. Със своя научен и музеен потенциал НАИМ-БАН е най-голямата научно-изследователска институция за археология в Югоизточна Европа. В настоящия си вид НАИМ-БАН функционира от 1949 г. и се явява продължител на дейността и правоприемник на Отдела за ценности към създадената през 1878-1879 г. библиотека в София, преобразуван в 1892 г. в Народен музей, и Българския археологически институт, образуван през 1921 г. като първи научен институт в България. Предвид спецификата на изследваната проблематика, Националният археологически институт с музей – БАН включва следните научни структурни звена: пет хронологически и тематично профилирани секции (Секция за праистория; Секция за тракийска археология; Секция за антична археология; Секция за средновековна археология; Секция за нумизматика и епиграфика), една проблемна група (Секция за Интердисциплинарни изследвания и Археологическа карта на България), два Филиала […]

ТВОРЧЕСКИ ПРИНЦИПИ Работа в дългосрочни програми с цел навлизане в поетиката на автор или текст чрез няколко представления. “СФУМАТО” може да бъде разбрано, като се изясни какво то не иска да бъде. Конвенционалният, “мъртъв” /по Брук/ театър създава своите спектакли като готови за продаване продукти, съобразени с пазарната конюнктура и вкусовите предпочитания на зрителя. Конвенционалният театър следва определената мода, налучква гъделичкащата тема, изтиква на преден план своята подобност на “големите” в масовата култура – американците. Той се срамува от своята национална идентичност, от националния си характер и дори език. Всичко това “Сфумато” загърби още с напускането на уютната територия на комерсиалния театър, на институцията, подменяща акта на творчество със занаятчийското репродуциране на вчерашния успех. Акцентът в работата на “Сфумато” е върху репетицията, върху процеса и на своя зрител актьорите поднасят не резултати, а самия процес, “тук и сега” нещо се случва, нещо протича между човеците във времето и пространството на конкретната сценична ситуация, в която зрителят е въвлечен като сетивен съучастник. “Сфумато” не постулира и не обича констатациите. Ние се доверяваме на сетивата, на паметта на клетката и предизвикваме у зрителя Поета. Езикът на “Сфумато” не подлежи на формално заучаване. Театралната работилница не е театър, а по-скоро път, който трябва да бъде […]